Има кандидати, които искат да произвеждат в България, но като видят крайната цена, питат: “Това Швейцария ли е?”. Производството ни е 7 пъти по-енергоемко отколкото в другите страни в ЕС , казва шефът на агенцията за малкия бизнес Никола Стоянов.

ВИЗИТКА: Никола Стоянов е изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия от пролетта на т.г. Преди това е работил в “Лотсе” ООД – консултантска фирма в областта на насърчаването на експорта, която основава през 2004 г. Завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има магистърска степен по немско право за чужденци, както и по европейско и международно търговско право от Ludwig-Maximilians-Universitaеt Munchen.

Г-н Стоянов, идвате от консултантска фирма и досега сте били “от другата страна на барикадата”. На какво залагате при работата си в агенцията?
Въпреки че идвам от частния бизнес, съм наблюдавал работата на агенцията още от есента на 2012 г., когато започнаха разговорите с мен. Когато дойдох, се оказа, че е липсвала визия и стратегия за развитието на агенцията. Предполагам основната причина за това е, че агенцията бе междинен орган по програма “Конкурентоспособност”. Много от усилията са били вложени в администрирането на този процес и в резултат самата агенция е поизгубила своите основни функции за насърчаването на малките фирми. Сега нашата задача е да върнем тези функции на агенцията. Според визията ни това насърчаване може да стане основно чрез развиване на фирмите до стадий, в който те да могат да изнасят.

Как конкретно може да се случи това и колко време ще отнеме на агенцията да изгради отново имиджа си в очите на фирмите? 
Заварих положение, при което в началото трябваше да се извинявам на фирми заради това, което се е случвало до момента. Мисля, че имиджът вече се променя. Но това е процес, който изисква време. Отзиви за промените очакваме наесен, когато фирмите ще участват в изложения в чужбина с наша подкрепа. Организацията на български щандове на панаири зад граница е една от основните мерки за подпомагане. В момента работим по ефективното прилагане на тази мярка, разработили сме нови критерии за подбор на фирмите, има нова точкова система, по която ги оценяваме, и сме намалили бюрокрацията. Документите, с които те кандидатстват, са много по-малко. Затова могат да участват всички фирми. Единственото изискване към тях е да отговарят на Закона за малките и средни предприятия.
Иначе с моето идване отмених някои от проявите, които трябваше да се проведат през лятото. Целта ни е да правим добре нещата, а не просто да се отчита дейност. Става въпрос за отменени търговски мисии, изложения и други прояви зад граница.

Ще има ли ревизия на дейността на предишното ръководство на агенцията? 
Не, не смятам да правя ревизия. В работата си дотук съм свикнал, когато отида на ново място и видя, че нещата не са се случвали по най-добрия начин, да опитам да ги променя към по-добро.

Един от основните проблеми при организирането на изложения с европари бе, че агенцията няма средства, с които да покрие разходите, и задлъжнява, тъй като, докато чакаме парите от Брюксел, няма с какво да платим разходите си. Каква е ситуацията в момента? 
Проблемът е общ, не само за агенцията, но и за всички, които кандидатстват с проекти по програма “Конкурентоспособност”. Но в агенцията той е най-крещящ, тъй като тя е най-големият кандидат за европари от институциите. Бюджетът ни е много по-малък в сравнение с проекта, който управляваме по “Конкурентоспособност”, и ние нямаме пари, които да инвестираме за оборотни средства. Водили сме доста разговори и срещаме голямо разбиране от Управляващия орган, ускорихме одобрението на средствата, което е много важно за нас. Това обаче също не може да реши проблема изцяло. В момента например ние набираме кандидати за панаир зa хранително-вкусовата промишленост, който ще се проведе през октомври в Германия, ще отчитаме дейността през ноември и после ще чакаме да бъдем одобрени. Е да, но парите за участието на нашите предприятия в този панаир трябва да бъдат платени сега…
Проблемът остава, а разговорите с министерството продължават, като искаме и те да ни помагат с оборотни средства. На последното заседание на Министерския съвет бе решено авансовите плащания по проекти, изпълнявани по оперативната програма “Конкурентоспособност”, да се повишат от 20 на 65%, което също е напредък и до голяма степен ще реши проблема.

Какви суми дължи агенцията в момента? 
Изчистили сме всичко, ако изобщо дължим нещо, то става въпрос за много малки суми.

Къде се къса нишката бизнес – администрация и как фирмите могат да бъдат убедени, че чиновниците би трябвало да са коректив, а не враг?
Нишката се къса в агенцията, тъй като това е орган, който трябва да прави връзката между политиките и компаниите. Сега обмисляме да променим структурата на ведомството, за да бъдем в полза на фирмите. Искаме да направим отделно звено “Комуникации”, което да е съставено от браншови експерти и така да имаме директна връзка с фирмите. Тя до момента основно е минавала през камарите – някои от тях са по-активни, а други – не. Звеното ще помага на фирми, които имат нужда от някакъв вид консултация и ще търсим решения заедно. Промяната ще стане факт до 2-3 седмици.

Тези нови услуги за фирмите ще бъдат ли безплатни? 
Да. Така или иначе и това, което предлагаме в момента, също е безплатно. Чуждият опит обаче сочи, че в по-малки държави като България на много места все пак има определени такси. Това е нещо положително и аз съм коментирал този въпрос с бившия икономически министър Делян Добрев. От една страна, фирмите, които инвестират в нещо, в това число и в услуги, много повече си гонят собствените интереси и са много по-активни. От друга страна, ако фирмите поемат някаква част от разноските за изложенията зад граница, ние ще можем да заведем много повече компании. В момента изцяло поемаме разходите за наемане на изложбена площ, проектиране и изграждане на изложбен щанд, рекламиране на участието, включване на изложителите в официалния каталог, регистрационни такси. За фирмите остава само да си платят самолетните билети, престоя и да си докарат мострите.
Планираме и нова мярка за подпомагане – директно търсене на партньори, т.е. индивидуална търговска мисия.

Какво означава това? 
Това означава за конкретна фирма да се търси конкретен партньор в определена държава. Ако вие сте производител на мебели и въз основа на пазарни проучвания смятате, че бихте имали пазар в Мароко, ние ще потърсим чрез местни партньори фирми, които се интересуват от това.

Говорейки за мерки за подпомагане на бизнеса, как гледате на идеята за създаване на златен регистър на фирмите? 
Бизнесът е разделен в очакванията си от прилагането на тази мярка. Това е много добро предложение и аз го подкрепям, но то ще бъде от полза повече за големите фирми. Проблемът с бързото възстановяване на ДДС е основно при тях заради големите обороти. При малките фирми това не е толкова драстичен проблем.Смея да твърдя, че в България е насадено това, че фирмите бавно получават ДДС-то си. В сравнение със съседна Румъния например ние сме много по-добре в това отношение.
Остава впечатление,че държавата се опитва да подпомага повече големите, а не толкова малките. Пример е не само “златният регистър”, но и т.нар. “осигурителна ваканция” за големите инвеститори.
Основен проблем е, че често пъти фирмите чакат държавата да им оправи бизнеса. Всичко обаче е в техните ръце. Ролята на държавата е да създаде по-добра обстановка и среда за правене на бизнес като намаляване на административната тежест, електронното правителство и др. Това трябва да подпомага бизнеса да си върши работата, а не да се занимава със странични неща. Сега си мислим например, че проблемите ще се решат с електронното правителство. Но когато то стане факт, ще се види, че съвсем няма да е достатъчно. Първият проблем на фирмите е, че повечето не са достатъчно развити. Това са сравнително млади фирми, стартирали във времена, в които бизнесът е бил един, а сега е друг. За мен основната роля на агенцията трябва да бъде и в мерките за обучение. Трябва да има консултанти, които да им помагат да изградят мениджърски състав от средно ниво. В България всичко е концентрирано в ръцете на собственика или управителя и никой друг не смее да взима решения за нищо. Това не е от полза за никого, дори и за самите фирми.
Трябва да се помисли и за друго. Ние все се рекламираме с ниската данъчна тежест и ниските разходи за труд. В същото време обаче използваме 7 пъти повече енергия в сравнение с останалите страни в ЕС. В моята практика съм срещал фирми, които искат да произвеждат в България, но накрая, като видят цената, питат: “Това Швейцария ли е?” Истината е, че въпреки евтиния труд и ниските данъци крайният продукт не е на ниска цена. И ако фирмите също не предприемат мерки за оптимизация на производството си и повишаване на производителността, само с нашите усилия няма как да се случат чудеса.