Икономическите и финансови процеси в Босна и Херцеговина са близки като динамика с тези в останалите страни от Западните Балкани, както и следват тенденциите в общото икономическо състояние на ЕС, който е основен търговски партньор. Налице са опити да се регулират лихвените проценти чрез прилагане на референтен процент, като целта е да не се допусне поскъпване на кредитния ресурс за бизнеса. Инфлацията в страната остава проблем, но е налице тенденция за постепенно привеждане в по-допустими рамки. Проблемът с недостиг на работна сила е повсеместен в страните от Западните Балкани, което основно се дължи на масова миграция на трудоспособно население в посока Европа, както и на отрицателни демографски характеристики.

• Банков сектор. В края на юни банковите надзорници в страната проведоха редовна координационна среща и приеха Методологията за изчисляване на референтния лихвен процент, т. е. средната цена на финансиране. Основната цел на методологията е да се определят референтните стойности за средната цена на капитала/заемите в банките, които оперират в Босна и Херцеговина, за да се даде възможност на местните банки да използват тези проценти като референтни стойности в споразуменията за финансиране, които включват провизии за променлив лихвен процент. Използвайки тези лихвени проценти за кредитиране, базирани предимно на вътрешни източници на финансиране, банките биха могли да управляват по-добре лихвения риск – това от своя страна би намалило общия риск за цялостната финансова стабилност и би осигурило висока степен на защита както на клиенти, така и на инвеститори. Предложената методология е разработена въз основа на пазарен анализ, извършен в светлината на увеличенията на EURI Анализът заключава, че местните депозити са основният източник на кредитиране и като такива не са чувствителни към риска, свързан с EURIBOR. В този случай коригирането на лихвените проценти нагоре в съответствие с промените в EURIBOR би донесло допълнителни печалби за банките, но увеличението на цената на капитала за кредитополучателите би било неоправдано. За да предотвратят рязко повишаване на лихвените проценти на вътрешния пазар, банковите агенции вече въведоха две групи решения, ограничаващи повишаването на лихвените проценти. Това води до лихвени проценти, които са по-ниски от тези в околните страни, и според експерти отразява ситуацията на пазара „както е“. Тогава се появи идеята за нещо като „референтен лихвен процент“, като се отбелязва, че това не е „реален референтен лихвен процент“, като се има предвид, че ЦБ на Босна и Херцеговина  не може да реферира или предоставя ликвидност, а по-скоро отразява разходите, поети от банките по време на техни операции. Референтният лихвен процент ще бъде резултат от данни за цената на капитала, събрани на пазара за тримесечие, шестмесечие и/или година и предоставени на ЦБ, която ще публикува „референтния лихвен процент“. След това банките ще могат да избират дали ще използват EURIBOR като референтен (което е вероятно да направят, ако техните депозити са външни) или вътрешния „референтен процент“.
• Инфлация. Инфлационните очаквания се стабилизираха през юни, но инфлацията остава над дългосрочната средна стойност.

Резултатите от второто тримесечие на изследването на инфлационните процеси, проведено от ЦБ на Босна и Херцеговина през юни 2023 г., сочат стабилизиране на инфлационните очаквания за 2023 г., като очакваната инфлация за 2023 г. остава като цяло непроменена спрямо резултатите от проучването за първото тримесечие – 8,3% на годишна база. Очакваното средно увеличение на цените за 2024 г. в този кръг от проучването е 5,5%. Резултатът разкрива относително стабилни очаквания, като се посочва, че пазарите не отчитат развития, които да доведат до ускоряване на инфлацията през втората половина на годината. Изглежда има тенденция на постепенно забавяне на инфлационния натиск през 2023 и 2024 г,, но инфлацията остава много по-висока от средните дългосрочни стойности.

• Пазар на труда. Работодателите във Федерация Босна и Херцеговина все по-често искат разрешителни за работа за чуждестранни работници.

От началото на 2023 г. досега компаниите са поискали повече от 10 хиляди разрешителни за работа за чуждестранни работници. Най-много разрешителни са поискани в дървообработващата, металообработващата и химическата промишленост, както и за работа в сектора на услугите – най-вече хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг. Няма обратна връзка по отношение на броя издадени разрешения за работа, обаче е очевиден „внос“ на работници от Индия, Бангладеш и Пакистан, като напоследък нараства броят на исканията за разрешителни за работници от Непал.

• Индексът на икономическата свобода на Heritage Foundation

Фондация Heritage публикува доклада си за 2023 г. на Индекса на икономическата свобода, класирайки 184 страни по света според резултатите, постигнати в 12 основни икономически свободи. Босна и Херцеговина е на 63-то място, с резултат 62,9 (с 0,5 точки по-малко от година по-рано), а в рамките на Европа страната е на 35-то място от 44 държави, включени в оценката. От държавите от Западните Балкани Албания, Северна Македония и Сърбия са пред Босна и Херцеговина, съответно с 65,3, 63,7 и 63,5, докато Черна гора и Косово са назад, заемайки съответно 38-о и 39-о място. Обобщената оценка подчертава, че глобалното икономическо забавяне и като цяло бавният преход на правителството към регулаторна ефективност и политики на отворения пазар засягат икономическата динамика на Босна и Херцеговина. Основите на икономическата свобода се оценяват като крехки и неравномерни в цялата страна. Слабата защита на правата на собственост и широко разпространената корупция възпират предприемаческата дейност. Измерението на върховенството на закона се оценява като слабо и в този контекст резултатът за правата на собственост е под средния за света, както и този за ефективността на съдебната система и почтеността на правителството. По отношение на регулаторната ефективност, сложната и фрагментирана регулаторна рамка подкопава свободата на бизнеса, въпреки че природните ресурси предоставят възможности за инвестиции в енергетиката, селското стопанство, дървения материал и туризма. Трудовото законодателство е сложно и не се прилага напълно.

В заключение, по отношение на отвореността на пазара, страната регистрира спад по отношение на търговската свобода, докато оценките за инвестиционна и финансова свобода остават непроменени. Търговско-претеглената средна тарифна ставка е 8,5%, докато разнообразието от нетарифни бариери допълнително ограничава търговските потоци. Банковият сектор остава стабилен, но броят на необслужваните кредити е значителен. Струва си да се отбележи, че данните, използвани за индекса за 2023 г., датират предимно от средата на 2022 г.

Информацията е предоставена от Павел Страхилов, съветник в Посолството на Р България в Сараево